Дневникът: Освободи се от товара на негативните емоции

23.03.2017

Няколко дни правя обстоен анализ на себе си. Изчовърках всички стари страхове и неудовлетворения, намерих едни от причините заради които не одобрявам себе си – страхът от дарбата и вечния анализ. Намерих всички възможни дразнители.И сега накъде? Въпреки всичко нещо не се чувствах щастлива. Реших, че вместо да се страхувам от нещо, което ми е заложено в гените, мога да го използвам. Ще наклоня везните в моя полза, като се доверя на силната връзка с Подсъзнанието си и ще използвам вечното анализиране на разума, за да достигна до това, което ми трябва. Оказа се, че това което мислех за Проклятието на живота ми се оказа моето спасение.
Мразех се, защото съм различна. Обвинявах се, това което имам в себе си като даденост, което по никакъв начин не се връзва с мнението на околните. Защо ли? Защото те просто не го разбират. Може това съждение е дошло от минал живот. Може би не съм успяла да се справя тогава, поради същите мисловни модели. Може би хората не са приели дарбата ми, може би не съм успяла да завърша мисията, с която съм дошла на Земята.
Фактът, че всичките ми здравословни проблеми са свързани с болка, която понякога е ужасно силна…Това са старите модели на мислене, които се предават в следващото тяло. Болката е наказание, както казва Луиз Хей. Бичувам се, заради нещо което се е случило в миналото. Тогава съм постъпила така, защото ме е било страх. От какво? Няма значение.Животът ми е тук и сега и ще го изживея.

Миналото си е отишло безвъзвратно. Няма да се върне. Никога. Но бъдещето може да се промени. Явна тази сила е в душата, а не в тялото. Но душата помни само неуспеха. Затова повече няма да ровя назад във времето. Приемам Дарбата си, защото знам, че благодарение на нея ще почувствам облекчение, радост и щастие.
Много въпроси без отговор. Знам само едно, родила съм се уплашена. Майка ми много пъти е споделяла, че съм била много ревливо бебе. Плачела съм ден и нощ, без причина.Това е било до към 3 годишна възраст. После си спомням как непрекъснато се гушках в нея и искам да усетя допира й, за да се успокоя. Когато влезе в болница и косата ми падна изцяло, си мислех, че ако тя умре няма кой да ме обича. Явно в предишния си живот съм била преследвана и унижавана от всички. В сегашния бях намерила човек, който ме обича безрезервно. Въпреки, че когато споделях с нея за сънищата и другите неща, тя ги възприемаше от части. Приемаше, че имам някаква енергия в ръцете, с която мога да помогна малко да намалее болката в дадена част от тялото. Тя донякъде ме разбираше, но не дотам, че да приеме нещо, което е трудно обяснимо и ирационално. За другите няма какво да говорим, те бяха абсолютни атеисти и когато се опитвах да кажа на някого какво ми се случва, виждах само едно- Неразбиране. Разбрах само едно, че хората не вярват в тези неща, не вярват в това, което логически не могат да си обяснят. Затова прощавам на всички тези, които са ме гонили в предишния ми живот.

Те не са били виновни, че не разбират нещата. Явно не съм успяла да ги убедя, че мога да им помогна. Как да убедя другите, като самата аз не съм била сигурна в способностите си. Прощавам на хората, че не са ме разбрали. Дотам са им били възможностите и възприятията. Прощавам и на себе си, че съм била слаба и нерешителна, че заради своята неувереност съм направила нещо или не съм направила, което ме кара да се чувствам виновна. И моите разбирания са били ограничени. Сега мисля по друг начин, защото си отгледах силно болезнени болести. Постепенно си промених мисловния модел, за да спре болката. Има още много да се променя. Днес имам друго разбиране за нещата. Оказа, че болката е дошла, за да си науча урока, за да изпълня мисията с която съм дошла на тази планета. Не знам каква е тя, но скоро ще разбера.
Може би паническите страхове за сигурността на сина ми и на близките ми, какта и страхът от болести имат своето обяснение. Ще го разбера и преодолея, сигурна съм!
Но сега ще обърна внимание на себе си. Ще изчистя емоциите, които ме притесняват и ще ги заменя с нови. Искам само едно – да се чувствам добре в собственото си тяло и умът ми да бъде впрегнат за добри, а не за разрушителни мисли.Имам проблеми със себе си и благодарение на силата в мен, ще ги реша. Обещавам си! После ще помогна на Боби, ако той иска. Много неща имам да уча. Но процесът вече започна и няма връщане назад.

Следва:

Дневникът: Време е за действие!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено !!