Дневникът: Какво да направим, за да излезем от дупката на тревожността?

31.03.2017 г.

Речено-казано. Реших, че ще преодолея вината, че не съм опазила брат ми. Започнах да се успокоявам, че не мога да съм навсякъде, където някой има нужда от мен. Че не мога да контролирам нито хора, нито обстоятелства. В крайна сметка съм обикновен човек, а не Господ. Вниквах в думите си и прекрасно знаех, че съм права. Намерих си един куп недостатъци – че не вярвам на децата си, че съм лоша майка, че вечно искам да контролирам всичко. За момент ми стана по-добре, като открих някакво що годе положително твърдение. Но…Паническите атаки станаха още по-силни. Пред очите ми започнаха да се появяват живи картини как кола бута Боби, как той лежи на земята. Това ме докара до поредната нервна криза. Да, той е разсеян, не може да застане на едно място, трудно се концентрира, но пък чак да няма никакъв инстинкт за самосъхранение…

Колкото повече се опитвах да достигна до причината, толкова повече страхът ме завладяваше. Появи се и забравения страх от болестите. Ами сега като отида на лекар и се окаже, че кистата е станала 20 см или ми открият злокачествен тумор на някой орган…Ще си отида млада, детето ми ще умре, ще се свърши всичко. Докато траеше атаката за Боби си казвах, че нямам никаква вина за това, че не опазих брат ми, че Боби може да се грижи за своята безопасност и всякакви такива. За момент се успокоявах и след малко пак се случваше същото, само че вече гарнирано и с прекрасни картини, които идваха от най-тъмното място на ума ми.

Явно и така няма да стане…

Разбрах само едно от цялата одисея по търсене на причината. Паническите атаки идват от силно натрапчиви мисли. Това са внушения, които сама съм настанила в главата си. Щом мога да си внуша нещо лошо, значи мога да си внуша и точно противоположното му. Само трябва да намеря мисълта, която ми предизвиква паническата атака и след това да я заменя с нещо, което да ме кара да се чувствам добре.

Доста неща успях да променя на тази система. Спомням си миналата година, имаше един период, когато имахме огромна нужда от 300 лв. Започнах да си повтарям, че до определена дата ще получа допълнителен приход от 300лв.  Повтарях го непрекъснато, сигурно по 20пъти на ден. В интерес на истината въобще не вярвах. Имам онлайн магазин, който едва изкарва да си покрие домейна и хостинга. Имам и още няколко сайта, които са на същия принцип, даже и по-лошо. Понякога пиша статии срещу заплащане, но повече от 50 лв. наведнъж не съм изкарвала.

И така започнах упорито да си внушам, че до определената от мен дата ще намеря допълнителен доход, чиято сума да покрие дупката. Не вярвах, но повтарях. Винаги когато се появяваше влудяващата мисъл, че отново ще търсим заем, който после едва ще връщаме, подсъзнанието ми изпращаше друго положително послание.

Докато не получих съобщение от форума, от който намирам клиенти за писане на статии. Беше един ден преди крайния срок, който сама си бях поставила за намиране на парите. Човекът искаше много голям обем статии, които да са seo оптимизирани. Никой досега не е искал този пакет. Това е най-скъпата услуга, която предлагам. Клиентът искаше 30 броя статии. Започнах да пиша оферта, без да мисля какво си бях пожелала. Една подобна статия тогава струваше 10 лв. Сметнахте ли колко е крайната цена? Да, 300лв, за които отчаяно молех Вселената. Клиентът се съгласи, на следващия ден плати сумата по фактурата и аз получих желаните пари в точния момент, когато ми трябваха.

Имам и още подобни чудеса в други сфери. Но нека се спрем на натрапчивите страшни мисли. Дадох си сметка, че колкото и да ровя за причината, ако съм инсталирала в съзнанието си ограничаващи убеждения, по никакъв начин няма да мога да се справя със ситуацията. Даже може да стане и по-лошо. Нямам нищо против психолозите и психиатрите, които процедират по този начин, но при мен това не действа. Може би, за да се справи човек с подобно нещо, трябва да си приготви тлъста сума пари и да приеме, че симптомите ще бъдат подтиснати с лекарства. Нито имам толкова пари, нито имам желание докато съм жива да съм „на черешата“, заради непрекъсната употреба на лекарства.

Затова според мен най-добрия начин, поне за мен е да намеря убеждението и да го изкореня. Знам, че ме чака много работа, но знам, че ще постигна невероятни резултати.

Най -добрия начин за се стигне до старите убеждения е да се задават въпроси. Примерно, за да стигна до отговор на въпроса “ Защо се страхувам за сигурността на Боби?“ ще си задам въпроса „Какво в поведението му ме кара да мисля така?

Ще изброя всички недостатъци, заради които имам това мнение. Като ги открия, смятам да приложа майчината хипноза за щастие от разстояние. Ще си представям как той развива тези положителни качества и как нещата стават все по-добри с всеки изминал ден, ще повтарям твърденията, едно по едно, докато го повярвам. След това ще мина на следващото. Накрая паническия страх ще изчезне, защото вече няма да има твърдения, с които да се храни. Тази техника до сега ми е помагала винаги и винаги съм получавала това, което искам. За съжаление го правех абсолютно несъзнателно. Плашех се от виденията, вместо да започна да ги тълкувам. Нищо. Никога не е късно за ново начало.

За разлика от предишните пъти, когато се опитвах да открия причината, по метода на светилата в тревожните разстройства и когато след откриването се чувствах не много обнадеждена, сега това ми се стори доста по-лесна задача. Защото знам, че мога да го направя и никак не е трудно.

В заключение мога да кажа, че всеки проблем има решение, трябва само да намерим подходящото твърдение, което да ни отвори вратите и да ни осигури възможностите, които ни трябват, за да постигнем целта си. Намерете мислите, които ви карат да се чувствате нещастни и ги променете.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено !!