Как да имаме всичко, което пожелаем

Как нашите  желания да се сбъднат чрез силата на мисълта  

Как нашите  желания да се сбъднат чрез силата на мисълта  

woman-moon-sleep-phot3

Забелязали ли сте, че когато усилено си мислите за нещо, което силно искате, в  един момент желанието ви се сбъдва. Разбира се това става с течение на времето, при положение, че напълно сте забравили за очакванията си. Нито е чудо, нито съвпадение! Просто със силата на мисълта си правите така, че това което искате да се случи.

Може би знаете, че всичко около нас, включително и ние сме енергия. Тази енергия се предава на по-висше ниво и по този начин става изпълнението на желанието. Това  са напълно естествени неща, които са се случвали на всеки от вас. Е, при повечето е било несъзнателно, но все пак се е случвало, нали?

Но имайте предвид, че изпълнението на желанията е в пряка зависимост от вярата и точното задаване на искането. Има разлика дали ще си пожелаете да отидете някъде в чужбина или да искате да посетите Париж. Едното е много общо за Вселената и едва ли ще получите това, което искате. Но, ако си кажете „Колко хубаво би било да отида в Париж!”, то тогава вероятността за изпълнение на Вашата мечта е огромна. Другото, което е важно, е желанието да бъде възможно по-реално. Когато давате на ума си, нещо което той не може да възприеме, естествено че желанието няма да се сбъдне. Имам предвид, да не искате например да отидете на екскурзия до Луната. Това може да ви стане фикс идея, но ще бъде нереална и неосъществима.  Много експерти в езотериката, съветват когато визуализирате мечтата си, да успеете да видите целия процес от началото до края. Въпреки, че аз лично съм ползвала друга техника, която винаги има успех. Последно я тествах преди около година и половина. Бях пуснала обява за продажба или замяна на вилата ни. Фамилията ни е голяма и това, с което разполагахме беше крайно малко като място. И така мечтаната нова вила, непрекъснато ни се изплъзваше. Или беше прекалено далече, или недовършена или в повечето случаи купувачите не харесваха това, което предлагаме. В интерес на истината, на нито един оглед не почувствах къщата като своя, не изпитах радост да съм там, не ме изпълваше усещането, че това е новата ни къща. Нещо, като че ли ме възпираше да не се прави замяната. И така, вече бях достатъчно отегчена и разочарована от близо четиригодишното търсене. Точно бях решила да махна окончателно обявата и чудото стана. Писа ми един човек, който търсеше да замени своята триетажна къща за нещо по-малко, но в София.

Ако искате вярвайте, но това беше къщата на мечтите ми – сгушена в Балкана, сред ароматна борова гора, далеч от досадните вечно надничащи съседи. Имаше си всичко, включително и басейн, както и голяма механа, обзаведена в народен стил. Самата вила беше полузавършена. Но, два етажа бяха напълно годни за живот и естествено напълно обзаведени.  Казах си, това е новата ни къща!

Но, нещата не може да се случат толкова лесно. Родителите ми, категорично отказаха оглед, с мотива, че е прекалено далече от София, че почти няма хора наоколо, че няма наблизо магазин, че няма акт 16, че мястото е строителен полигон и още куп подобни „хубавини”.

В този момент се появи купувач, който обещаваше да е сериозен. Бях принудена да сваля обявата, въпреки че си мечтаех за другата къща в Балкана. Разбрахме се за цена, уговорихме среща, разбрахме се как ще се процедира. Той нямаше пари на ръка, разчиташе на заем. Уговорката беше в рамките на един месец да си задвижи документите за банката и да кандидатства за ипотечен кредит. През това време обявата трябваше да се свали.

Може би ще си кажете, ето проблемът е решен, има купувач. Е, да, но другата къща ми беше непрекъснато в ума. Започнах да я виждам в съзнанието си, така ясно като че ли беше пред мен. Представях си как цялата фамилия празнуваме в механата. Виждах разположението на мебели и маси. Между другото на снимката от механата беше дадена само една стена, богато украсена с народни мотиви и маса покрай нея. Не можеше да се добие представа какво е разположението вътре. Нещата с купувача се развиваха сравнително добре… Но, аз продължавах да си представям другата къща, исках я, бленувах за нея, въпреки, че беше мисия невъзможна. В един момент въображението ми побесня. Имах видения, виждах къщата, механата, двора. Случвало се е това изображение да изникне в най-неподходящия момент. Мислех, че май е време да посетя психиатър. Но, съдбата беше решила друго…Нашият купувач започна да се пазари за цената. Искаше да я свали с близо 20 000 Е. Разбира се, никой от семейството не беше съгласен на подобна жертва. Започна едно меко казано изнудване от негова страна, докато колективно не се отказахме от бъдещата продажба.

След поредния словесен сблъсък с купувача, категорично отказах всякакви по-нататъшни взаимоотношения с него и развалих сделката.

Мислех да пробвам за последен път да пусна обява. Може би най-накрая щеше да ни провърви. Междувременно, непрекъснато гледах снимките от другата къща и въздишах по моята неосъществена мечта. И така, пуснах обявата. След два дни се случи нещо, което ме разтърси…

Като коментар на моята обява, стоеше само една дума…”Успех!”. Коментарът беше пуснат от собственика на къщата, за която бленувах и виждах навсякъде. Явно и той си е мечтал за нашата вила. Отговорих му и му зададох въпросите, с които трябваше да започна, същите въпроси, които толкова разтревожиха родителите ми. Оказа се, че всичко е с перфектна документация. Да, нямаше акт 16, но беше строена преди 1987 и притежаваше удостоверение за търпимост. Строителния полигон се оказа пред влизане в регулация. От правна гледна точка нямаше никакви проблеми. Разпитах собственика за съседи, магазин, транспорт. Оказа се, че има и съседи и магазини/стационарен и мобилен, удобен транспорт от София и още много други екстри. Обадих се на нашите и им казах, че ще ги водя на оглед. Не им казах къде… Отидоха, гледаха, гледаха и не искаха да си тръгнат. Уж отидохме на оглед за половин час, а стояхме близо три часа.

Може би се досещате, че вече мечтата ми е реалност. Имаме страхотна вила. Е, вярно , че е на 40 км от София, но спокойствието, което идва от Стара планина никъде не може да се намери. А, родителите ми…Всяка седмица са там. Първоначално не искаха тази къща, а сега не мога да ги извадя от там.

А, и нещо друго…Спомняте ли си виденията, свързани с механата? Оказа се, че тя изглеждаше точно по начина по, който я бях видяла в съзнанието си…

Така, че скъпи приятели, мечтайте, но не очаквайте. Примирете се с това, което имате, не го отблъсквайте. Вярвайте силно, че мечтите ви ще станат реалност, визуализирайте ги, отдайте им се, но не губете връзката с реалния живот. Съдбата си знае работата и един ден ще ви възнагради за търпението!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено !!