Как да имаме всичко, което пожелаем

Игрите на ума или как да излезем от депресията

Игрите на ума или как да излезем от депресията

 

Щом четете тази статия, явно и вие имате сериозен проблем. Изпаднали сте в депресия, от която няма излизане. Каквото и да направите, винаги имате усещането, че нещо не е както трябва. Нямате мотивация, вдъхновението се е скрило зад вратата и не иска да излезе от там. Незнаете как да се справите с настоящите си проблеми, страх ви е от всичко и от всеки. Дали правите нещата по правилния начин?
И аз си задавах тези въпроси. Винаги съм обичала да пиша. Но в последно време, нещо ме спираше. В главата ми нахлуват мисли и чакат да излязат наяве, но незнайно защо винаги ги спирам. Нямате идея какво е( а, може и да имате…). Не мисли, а цели изречения. Започва един поток от думи, които съзнателно спирам и не записвам. Защо ли? Защото умът е объркан. В последно време реших, че трябва да се променя тотално. Започнах да чета литература за самоусъвършенстване, съвети как да се избавим от страховете, как да простим, как да обичаме себе си. Как да достигнем до нашето уплашено вътрешно дете и как да го успокоим. Естествено, че това са нови неща за моя нещастен ум и той не може да ги приеме. Много ми се иска да си променя убежденията и мисленето, но явно това докарва логичния ми ръзсъдък до състояние на хиперактивност и тиха лудост.




Той милият реши, че трябва да се справи с всички възможни проблеми, за които се сети. И не само моите, но и чуждите. И разбира се започва едно лудо чудене какво да направи и как да се справи с тази ситуация без изход. Напълно го разбирам, години наред е живял по друг начин, а сега цялата тази информация го засипва като лавина. В главата ми е каша от всичко четено до момента. Доста от това, което научих започнах да го използвам по мой си начин, но умът е объркан и много изплашен. Особено, когато от вечния анализ на хора и ситуации, от убеждението, че проблемите са нерешими, от страховете, от липсата на достатъчно пари, си докарах тревожно разстройство с панически атаки.
Казах си, че каквото и да ми внушава моя вътрешен критик, крайно време е да спра да се занимавам с него. И днес като всеки друг ден, изреченията в главата ми искат достъп до външния свят, като отново умникът ми казваше „Сега това за какво ти е? По-добре седни на балкона и съзерцавай дървото отсреща. Ще публикуваш това, което мислиш в сайта си и пак ще има лавина от обиди, че не правиш нещата както трябва. Я по-добре не се занимавай с нищо, така ще е по-добре. ”
Хубави съвети, които ме учат да бездействие и как да си заровя главата в пясъка за по-лесно. Да, наистина в пъти по-лесно е, но дали този метод ми помага да реша реалните си проблеми. Явно не.
Може би се питате как така изведнъж си промених мнението и разрах, че умът ми играе игри и се опитва да ме манипулира. В интерес на истината не е изведнъж. Дълго време се чудех защо ме е страх, защо имам съмнения за всичко, защо сама си налагам ненужни ограничения, вместо да се радвам на живота. Няколко пъти се опитвам да медитирам, но нещо не беше както трябва. Ако е визуализация за нещо, което искам, няма проблем, но ако искам да се пренеса на някое уютно място и да се отърсят от всичко, което ме тревожи, да релаксирам, тогава нещата се объркват. Умът ми първоначално се съгласява да пробва новото нещо, но като реша да го правя постоянно, започва да измисля всякакви оправдания, само и само това да не се случи. Същото е като си поставя някоя цел. Започва едно увещаване, че момента не е подходящ да направя каквото съм решила, че не е нужно, защото има и друг начин и той е да си седиш и да не правиш нищо, защото така е най-лесно. Е, да лесно е, но обикновено всяко действие води до нещо, лошото е че бездействието и отлагането води до увеличаване на страховете, съмненията и автоограниченията, а от там до пристъп на паническа атака.
Но, да се върнем на медитацията и нежеланието на моя ум да я правя. Съвсем случайно(а, може би не) попаднах на един въпрос зададен онлайн към един психотерапевт. Там точно това се обясняваше, че логичния ум приема медитацията като една малка смърт. Всеки изпитва панически страх от смъртта, а релакса и изпадането в друго състояние за един хиперактивен ум е равносилно на смърт. Той се страхува от всичко и по този начин проектира негативите си върху мен.
Затова реших, че игрите на ума и шикалкавенето му е просто един страх. А всеки страх може да бъде преодолян като се изправиш срещу него. Защото той просто е една илюзия, нещо нереално, което не може да ни навреди. А, когато се наложи, вече пускам в действие инстинкта за самосъхранение, ако има реална опасност да пострадам.
В резултат на което, написах тази статия. Просто си казах, че вече ще правя точно обратното, което ме съветва разумът и когато имам съмнения, които блокират изпълнението на дадена цел, просто ще направя това, което ми носи удовлетворение, а не съмнение.

Ако ти е харесала статията, сподели я с приятелите си. Може да им помогне.
Ако и ти имаш подобни проблеми, ще се радвам да пишеш в коментарите. Пътят за постигане на това, което желаем е дълъг и труден, но съм сигурна в едно – Заедно ще преодолеем това, което ни тревожи.

Автор:

Десислава Димитрова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено !!