Глава 14 – Пораженията на 11-то измерение

В този момент пред Теодора започна да се разкрива нещо невероятно. Ран явно беше отворил прозорец в към 11-то измерение, защото гледката беше просто уникална. Виждаше се как стои насред поляна, цялата изпъстрена с цветя. Слънцето нежно галеше кожата й, беше щастлива и се радваше на прекрасния ден. Вдишваше от аромата на цветята и не можеше да се наслади на това райско място. Усещаше енергията на вселената, която преминаваше по тялото й, тръгвайки от главата, минавайки по кожата й, докато накрая космическата мощ излизаше през стъпалата й и отиваше някъде дълбоко в недрата на планетата. От дълбините тръгваше отново нагоре, през краката, тялото, ръцете и накрая излизаше през главата й и се сливаше с необятния космос.

Теодора играеше ролята на проводник, който филтрираше космическата сила и я правеше годна за жителите на планетата. Разхождаше се из поляната, заредена с жизненост и спокойствие. Благодарение на нея измерението съществуваше и всичките му жители живееха в унисон с природата и космоса. Всичко в тази уникална красота беше взаимно свързано помежду си.  От тревичките до облаците. Без значение  дали беше живо същество или не, всичко функционираше чрез сложна био – физична взаимовръзка. От своя страна планетата беше проводник на космическата енергия и я филтрираше и разпределяше, за да достигне до другите планети, точно както Теодора го правеше, за да поддържа равновесието за жителите и природните процеси.

Теодора и всички жители живееха щастливо,  докато небето не се отвори и от него се показаха две огромни червени очи…

В този момент прозорецът се затвори, картината се скри и Теодора отново се изправи пред огромната стена, зад която стенаха измъчените души, които бяха обречени на вечни мъки. Обърна се и видя Ран на метри от себе си. Не знаеше какво да направи, дали това беше той или пак демонът беше взел назаем неговия образ.

–           Тео – тихо промълви той. Този път наистина съм аз. Явно се чудиш какво се случва и къде точно се намираш.

–           Да, Ран. Объркана съм и вече не знам кое е реално и кое не. Аз имах съвсем други спомени преди да дойдем на планетата  Трин. Изведнъж се оказва, че ме гони някакъв демон, който събира всички мои страхове и ги материализира. Никога не съм се страхувала от нищо, не съм имала лошо детство. От къде дойдоха всички тези неща. Защо звярът ме гони, защо детето е оковано, защо аз филтрирам и разпределям енергията на 11-то измерение, защо животът на жителите му зависи от мен? Коя съм аз? Ран, не издържам повече.

–           Откакто кацнахме на Трин, не сме мърдали от нея. Ти също не си излизала извън планетата.

–           Как да не съм? Нали елоите ме спасиха и ми сложиха имплантът, който да ме защитава от Злото? Това не е ли друга планета? Аз мислех, че се отварят портали към различни планети. Но, се оказа че съм едновременно навсякъде – в миналото и в бъдещето. Не, разбирам, Ран, нищо не разбирам.

–           Тук има изкривяване на времето – каза Ран. На планетата Трин има 10 измерения, заедно с това, което ти ръководиш стават 11. Това са паралелни светове, които съществуват заедно и поотделно. Жителите им могат да преминават от едно в друго през времеви портали. Те са във всички измерения. Най- общо казано – благодарение на черната дупка, която е много близо до планетата, има различни реалности, които са свързани една с друга. Ако в някоя от тях стане пробой, това рефлектира върху всички реалности. По този начин се променя действителността навсякъде, не само в един свят.

–           А, кое измерение е истинското – попита Теодора.

–           Всички са истински и реални – каза Ран.

–           Ран, елоите говореха, че има измерение, в което страховете се материализират и убиват собствениците си.

–           Да, това е 10-тото измерение.

–           Когато пропадна в подвижните пясъци – каза Ран, ти премина през времеви портал и се озова 10-то измерение, там където страховете се материализират.

–           Защо попаднах точно там? Защо измерението на страховете ме привлече?

–           То привлича всеки, който има спомени от минал живот. Момиченцето, което видя, цялото оковано си ти. Преди душата ти да заеме мястото си в настоящето ти тяло е била някъде, където си страдала и си била жестоко гонена и обиждана. Във всеки живот се е случвало едно и също, което е затвърждавало и увеличавало страховете. Момиченцето е твоята душа. Не случайно то се превърна в Демон.

–           А, как съм едновременно в Измерението на страха и в 11-то измерение?

–           Това са паралелните светове, за които ти говорих преди малко. Ти съществуваш в двата свята и във всеки живееш по различен начин. Срещаш своя огледален аз, заради квантови сблъсъци, които нарушават симетрията на времевата линия, като по този начин се получават нови линии на времето, които започват да се пресичат. Така в един момент се получава и пресичане на световете. Започваш да пътуваш във времето, като паралелните вселени се обединяват в един. В момента на пропадането ти явно се е получило пресичане на времевите линии. Така се е образувал един изцяло нов свят, който прилича на гробница за души. Няма нищо от това, което е било 11-тото измерение в миналото.

– Ран, демонът на страха е направил катастрофата в 11-то измерение. Но, какво точно се е случило и как е успял да наруши баланса на цялата планиета. Във видението, което ми показа преди малко, космическата енергия преминаваше през мен и минаваше някъде в недрата на планетата, оттам се връщаше отново в мен, но вече преработена и накрая отиваше в космоса, след това целия кръговрат се повтаряше. Как се случи катаклизмът. Искам да знам причината. Искам да знам причините за всяко нещо, което се случва с мен и на планетата.

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

 

 

 

 

– Всяко нещо с времето си, каза Ран. Имаш прекалено много въпроси, а все още не си готова да получиш отговорите. Ако сега ги разбереш, ще се побъркаш. Нека да помислим как да оправим положението в 11-то измерение. Да възстановим нещата, равновесието и баланса на този прекрасен свят.

– Моля те кажи ми малко повече. Няма да се побъркам.

– Ще ти кажа толкова, колкото можеш да поемеш. Другото ще го разбереш, тогава когато трябва и си готова.

– Добре, поне ми кажи защо точно аз бях проводник на космическата енергия, защо съм станала демон?  Искам да знам коя съм аз и защо съм стигнала до това демонично състояние! Можеш ли поне това да ми обясниш?

– Ти вече знаеш коя си и защо си в това състояние. Имаше видения, които отговориха на въпроса ти. Не беше подготвена за тях и изпадна в още по-тревожно състояние. Но, така или иначе вече знаеш истината – ти си едно от децата на Вселената, които са родени, за да помогнат хората да влязат в един нов свят. Имаш огромни психични сили, от които те е страх. Аз бях същия, ужасявах  се моите собствени сили, изпитвах панически страх от тях. Но, разбрах, че те са моята съдба. Ние с теб бяхме едно семейство. Ти, аз и още много деца, родени от светлината. Преди да дойдем на Земята, живеехме в едно райско място, бяхме щастливи и обгрижвани. Учеха ни как да развиваме силите си, как да помагаме на другите, как да  даряваме любов. Имахме си и училище, където всички тези умения се усвояваха на теория и най-вече на  практика. Но, имаше някой който постоянно бягаше от часовете. Кой беше това?

– Аз – сконфузено отговори Теодора. От виденията, които имах разбрах, че съм била доста буйна и своенравна. Мислех, че щом имам определени сили, мога да помагам както аз реша и да не следвам никакви правила. Мислех, че мога да се справя с всичко, щом съм едно от децата на Светлината. Беше ми безкрайно скучно на обученията. Явно е трябвало да ходя и да уча. Чак сега си обяснявам и другите ми видения.

– Знаеш ли какво ни учеха в Училището? – попита риторично Ран. Обясняваха ни, че сме родени с огромни сили, които обаче трябва да развием и усъвършенстваме. След като завършим обучението си, ни изпращаха на Земята. Но, преди това, ни обучаваха, освен как да използваме дарбите си и как да живеем в света на хората, как да не падаме духом, как да минем през всички трудности на живота, как да помагаме на другите, но никога да не забравяме себе си, как да не изпитваме вина, ако нещо се случи и не можем да помогнем на някого. И още много подобни неща. Нашите учители ни учеха как да бъдем силни, за да сме в полза хората, как да бъдем техните водачи и да ги водим по пътя, как да им помагаме да се лекуват, да бъдат смели и целенасочени, как да живеят живота си и да му се радват. След като завършвахме обучението си, отивахме на Земята, като най-обикновени деца, родени от майка. Но, с тази разлика, че от малки бяхме различни. Преди да се родим, минавахме през специална машина, която триеше спомените ни от досегашния ни живот. Трябваше да се научим да живеем като хора. Щяхме да започнем да си спомняме обучението, едва когато изпаднехме в определени ситуации, които налагаха да използваме вродените си сили.

 

– Ти разтълкува едно от виденията ми – нервно каза Теодора. А другите? Разбрах коя съм, и че поради неблагоразуемието си съм използвала силите си не както трябва. Едната ми сила беше в ръцете, усещах енергията и лекувах с нея. Но, на един от сеансите ми, човекък умря. Той повече от всичко искаше да живее и разчиташе само на мен да го излекувам. Но, не успях. Той се гърчеше в агония, аз го гледах и не можех да направя нищо. Ръцете ми бяха върху тялото му. Видях, как душата му се отдели от тялото. Наоколо беше невероятно студено, над трупа му имаше  бяла, гъста мъгла, от която лъхаше смърт и студ. Не можех да помръдна ръцете си, стоях като вцепенена, имах чувството че времето беше спряло. Единственото, което виждах и усещах беше тази ледена мъгла. В един момент  усетих, че върховете на пръстите ми измръзнаха. Погледнах към тях и видях, че ледената прозрачна пелена минаваше през пръстите ми, отиваше нагоре, мина по цялото ми тяло. Усещах този мъртвешки студ в цялото си тяло. Изплаших се и прекратих всякаква лечителска практика в този и в следващите си животи. Продължих да живея, изпълнена със студ. Исках повече от всичко на света да почувствам топлината, да махна завинаги хладината от себе си. Реших, че ще се изпълня със топлина, ако използвам другата си сила, за да помогна на хората. Мислех, че помагайки, ще получа от тяхната топлина, която да замести моя мраз. Другата сила беше виденията. Виждах миналото и бъдещето. Започнах да казвам на хората какво са преживели и какво ще им се случи. Но, никой не ми вярваше. Гонеха ме, обиждаха ме, замеряха ме с камъни, прогониха ме от дома ми. Не ми вярваха, защото бях убила човек. Останах сама, трепереща от студ и обида. Вече нямах нищо. Дълбоко скрих и другата си дарба. Не исках никога повече да ги използвам. В следващия си живот щях да продължа да живея като обикновен човек, без никакви специални дарби. Така си мислех, но се оказа, че имам още две дарби. Освен всичко бях и анализатор. Умът ми винаги анализираше, търсеше решения, причини и следствия. Преродих се като философ. Пишех  и издавах трудовете си. Отново си мислех, че трябва да съм полезна на хората, да им помогна да живеят по-добре. Но, за съжаление хората не разбираха, какво искам да им кажа. Мислеха, че в мен се е вселил демон. Изхориха ме на клада, заедно с всичките ми книги.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено !!