Глава 12 – Теодора получава подарък от пазителите на Седмото измерение

 

Теодора разказа спомена си на човечетата. Не искаше да се превърне в изчадие от ада. Не й харесваше варианта да е безсмъртен демон, който мисли само лошо. Беше твърдо решена да помогне на детето, но първо трябваше да помогне на себе си. Не знаеше какво може да се направи, но беше сигурна, че има начин нещата да се развият добре.

 

Чуваше ги как обсъждат какво да правят. Таните бяха намерили едно измерение, благодарение на което държаха цялата Вселена в паника. Там собствените страхове придобиваха материална форма. Обикновено тези, които бяха попаднали там, не можеха да се преборят със своите материализирани чудовища и в крайна сметка биваха убивани. Досега нямаше някой, който беше обсебен. Но, при Теодора случаят беше различен, тя беше безсмъртна. Ако позволяха звярът да се прехвърли в нея, всичко наоколо щеше да попадне в Тъмната страна. Не знаеха какви ще бъдат последиците, но не желаеха да рискуват. Знаеха само едно, това беше нейния собствен демон, който я преследваше.

 

Разказаха това на Теодора. Тя не можеше да повярва, че това е възможно. Беше гледала филми, но там имаше например страх от клоуни, страх от чудовища и други. И клоунът или конкретното чудовище гонеха човека и го убиваха. Но тя видя, как едно малко невинно дете се превърна в опасен звяр. По принцип беше доста смела и не се страхуваше от нищо. Затова не можеше да си обясни как едно малко момиченце е нейния страх. Не можеше да се освободи от мисълта какво е това дете и защо е оковано. Демонът дойде от него, а Теодора не помнеше някога през живота си да се е страхувала от чудовища.

 

Каквото й да беше, я грозеше сериозна опасност и не само нея, но и цялата Вселена.

 

Как и защо беше станало чудовището нямаше значение в момента, трябваше да се измисли начин Теодора да не бъде привлечена към Тъмната страна. Елойте / жителите на Седмото измерение/ ,  решиха да й имплантират чип, който да я предпазва от набезите на Демона. За съжаление нямаха достатъчно време и устройството не беше съвършенно. Щеше да я наранява при всеки опит на чудовището да я обсеби. Предстоеше й много труден период – от една страна да издържи на опитите на Звярът да я завладеее и от друга да издържи на болката, която чипът щеше да й причинява. Колкото повече се страхуваше от болката, толкова повече щеше да я боли и тялото й да се влошава. Трябваше да преодолее тези страхове и болката, защото тя е нейн приятел.

 

Теодора искаше час по-скоро нещата да си дойдат на мястото. Този чип не й харесваше. Явно Демонът успяваше да я обсеби, въпреки неимоверните усилия на Елойте. Оставаше й съвсем малко завинаги да се предаде на Тъмната страна. Не можеше да издържа на адската болка. Колкото повече я болеше, толкова повече се страхуваше. А страхът й хранеше звяра, който я преследваше навсякъде. Той живееше от паниката й и ставаше все по-силен.

 

Сподели това, което й се случваше с Елойте. Но, те нямаха идея какво да направят, за да спре да се страхува от болката. Имаше само един начин, за който се сещаха. Да се свържат с Ран. Той беше всемогъщ и можеше да помогне.

 

……………………………………………………………………………………………………………………………………………………..

Теодора се разхождаше нервно по плажа. Не искаше да се предаде на Злото, но вече нямаше сили да се бори. Искаше да помогне на себе си и на мъничкото оковано момиченце, но беше загубила изцяло вярата в себе си. Вървеше и си мислеше за тежката си участ, защо изобщо се съгласи да тръгне на това пътешествие. Болеше я, болеше я много. Имаше усещането, че примката около шията й все повече се затяга.

 

В далечината видя същата врата, през която тя самата премина. Вървеше и не знаеше на къде отива. В този момент порталът зарочна да излъчва особена бяла светлина, която ставаше все по-силна. Не можеше да повярва – от вратата се подаде Ран, а после и  приятелите й.

 

Елойте бяха предупредили Ран какво се случваше с приятелката му. В един момент Теодора се затича към него. Имаше приятел до себе си, което й вдъхваше вяра. Беше слаба и отчаяна.

 

Вече беше в прегръдките на Ран. Усещаше неговото присъствие някак  различно. Като, че ли не беше той. Имаше чувството, че нещо се случва, но не знаеше какво точно.

 

Той я хвана за ръка и я поведе след себе си. Вървяха по плажната ивица. Другите бяха изчезнали мистериозно. Къде отиваха, защо Ран бързаше? Опита се да го заговори, но той не й обръщаше никакво внимание. Вървяха напред, като Теодора почти тичаше след него. Започна да се чуди, дали наистина това е той. На тази планета се случваха странни неща и вече не знаеше кое е истина и кое не. Елойте говореха за различни измерения, които бяха непонятни за Теодора. Планети ли бяха това или паралелни светове. Не знаеше отговора… Но, съвсем скоро щеше да научи истината. Чипът продължаваше да я кара да тръпне от болка. Демонът се опитваше да превземе тялото и ума й, а приятелят й се държеше странно и нетипично за него. Къде беше, какво се беше случило с нея, как да продължи? Въпроси, на които нямаше отговор…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено !!