Гласът на Вселената, Глава 7 – Имам огромна сила, но не мога да я овладея. Защо?

 

Тази мисъл не даваше мира на Ран. Не ставаше въпрос за паранормалните му способности, които придоби от предшественика си, а за силата на мисълта му.

Не можеше да си обясни по какъв начин владее телепатията, как можеше да въздейства на материята, както и на енергията, на предметите и на хората. Можеше да го направи само в състояние на огромна концентрация. А, лошото е, че нямаше идея как да овладее тази нова или може би стара придобивка, която винаги е имал в себе си. При необходимост съзнанието му само се съсредоточаваше и можеше да направи каквото е необходимо. Ставаше въпрос за ситуации на „живот и смърт”. Но, когато нещата не бяха толкова належащи, концентрацията бягаше, колкото и да се опитваше да направи обратното. Нещо му пречеше да достигне състоянието на покой, което му трябваше, за да промени  положението.

Мислеше си, че е успял напълно да овладее страховете си, но нещо не му даваше да се отпусне и да се концентрира, върху дадения проблем.

Не можеше да приеме, че вече не е същия. Трасмутацията го промени тотално. Усети страха от новото и неизвестното.

– Кажи ми как да приема себе си такъв, какъв то съм и да не се страхувам  от това, което предстои да се случи, в следствие на моите действия? – Ран питаше себе си. – Винаги съм имал силата, но я отхвърлях.

От малък имаше странни способности, които по никакъв начин не желаеше да обявява. Страх го беше, че околните ще го вземат за луд. Беше пробвал да сподели с някои от близките си, но те не му вярваха напълно. Щом най-милите му същества не му се доверяваха, какво щеше да стане с другите…

Спомняше си детството си. Имаше видения, сънищата му се сбъдваха почти дословно, можеше да улови мислите на другите, можеше да помогне на изпаднал в беда от разстояние, можеше да помогне за решаване на здравословните проблеми на нуждаещ се. Сънуваше много често починалите си роднини. Те говореха с него, сърдеха се, радваха се, предаваха съобщения за определен човек. Беше способен да успокои болка или да реши елементарен здравословен проблем на друг човек, но не и на себе си. Първоначално го правеше само с ръцете си. След време можеше чрез по-голяма концентрация да го прави и само с мисълта си. В един момент виденията започнаха да зачестяват, виждаше странни неща, които го изваждаха от равновесие. Силата в него напираше да излезе, но той упорито я държеше заключена. Не се притесняваше толкова, че никой няма да му повярва, а от това, че изпитваше панически страх от тези си способности. Не смееше да каже на никой за терзанията си. Живееше със своята болка ден след ден, докато накрая я затвори тотално в себе си. Може би, ако навремето беше потърсил помощ за този изпепеляващ страх, сега щеше да приеме по-лесно нещата. Но, всичко е за добро, както казваше майка му. Явно така е трябвало да стане.

Вечното отричане му беше създало един лош навик – да се плаши от всичко и вечно да бяга, вместо да реши проблемите си.

– Сега трябва да  приема силата си и необикновените си възможностите си. НО, КАК? – Цял живот я беше отричал, плашейки се от нея. Нямаше да е лесно, но Ран знаеше, че това не е мисия невъзможна. Щом беше стигнал до тази планета и беше приел Божествеността, нямаше връщане назад. Ясно си даваше сметка, че тези способности не са били случайни. Той е бил избран за тази мисия  още от раждането си. Защо и как, това беше друг въпрос, на който за момента нямаше отговор.

В този момент си спомни какво му говореше неговият приемник – че е подложил целия екипаж на тест, който само той е издържал. Как – отпадна моментално. Но остана Защо….

Ран разбра, че за да приеме способностите си, трябва да спре да се страхува от тях. Беше време да спре да се страхува от това, което предстои. Неизвестността го плашеше до смърт. Не знаеше как ще се справи, ще издържи ли, ще може ли да осъществи контрол, когато ситуацията го налага.

Как щеше да стане… Знаеше, че ще получи отговор от своя вътрешен учител в най-скоро време. Трябваше да е търпелив и да се довери на интуицията си.

Мисията му беше да помага на хората по всякакъв начин. Но, първо трябваше да помогне на себе си.  Знаеше , че трябва да се отдели от физическото си съществуване и да преживее  всичко в един свят, от който се опитваше да избяга. Като всеки човек неизвестното го докарваше до лудост, но трябваше да преодолее този страх и да намери себе си, да си даде обяснение откъде идваха неговите ясновидски способности, преди да приеме Божествеността. Беше Бог, а се страхуваше да остане насаме със себе си. Не се страхуваше, че някой или нещо може да му навреди, защото Вселената беше му дала могъщ и непробиваем енергиен щит, който защитаваше тялото и ума му от всякакви посегателства. От него струеше бялата космическа светлина, с която можеше да помогне на нуждаещите се, да създава светове, да променя материята…Тази енергия образуваше неговия защитен щит. Знаеше, че има огромна сила, но въпреки всичко се плашеше от това, което предстои. Не желаеше да се подложи на дълбока релаксация, защото го беше страх как ще се развият нещата. Не беше сигурен в собствените си способности. Не беше сигурен дали ще успее да продължи да служи на светлината или ще бъде привлечен от тъмнината. В него имаше и тъмна страна, която не искаше да приеме.

В едно беше сигурен…Трябваше да мине отвъд пределите на съзнанието си, за да се запознае с истинската си същност и да знае как да превъзпита собствените си демони.

Следва Глава 8 – Пътешествие отвъд пределите на съзнанието

Всички пава запазени!

Автор:

Десислава Димитрова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено !!