Гласът на Вселената, Глава 3 – Полудяването на екипажа

В момента, в който влязоха в галактиката Риа, техниката на борда започна да се държи неадекватно. Всички компютри чертаеха някакви странни графики, на екрана се виждаха уравнения, които бордовия мозък решаваше. Датчиците улавяха сигнали, допълнително объркващи екипажа. На някои монитори започнаха да се появяват цифрови кодове, които ставаха все повече. Екипажаът изпадна в паника. Не знаеха какво се случва, бяха едновременно объркани и изплашени.

– Имам чувството, че някой иска да ни каже нещо – каза Ран. Цялата лудост на наличната ни техника може би  всъщност е кодирано съобщение.

  Започна  да се появява едно и също кодирано съобщение, което беше съставено от различни знаци, наподобяващи йероглифи.

Антон  и Пламен се заеха да разкодират знаците.

– Чувствам се някак особено – каза Бисер. Може би започвам да полудявам. Имам усещането, че в мен има двама човека. Чувам някакви странни гласове, които в един момент се обединяват. Говорят ми на непознат език, който  разбирам като фрази,  без  да схващам  смисъла им.

-Бисере и при мен е същото – каза Теодора. Може би това е ефект от пътуването през пространството. Може би на по-късен етап ще премине.

Оказа се, че всички от екипажа се чувстват по един и същи начин. Долавяха странни гласове, разбираха какво им се говори, но не можеха да го обяснят. Започнаха да се питат дали това, което чуват е различно като фрази. Сравниха мислите си  и установиха, че по някаква странна причина емоциите и думите на всички  бяха едни и същи. Имаха чувството, че имат общ разум.

След доста неуспешни опити да разкодират съобщението, Антон и Пламен се бяха отчаяли. Не знаеха с какво си имат работа, какво то искаше от тях. Имаха чувството, както и всички останали от екипажа, че се намират в някакъв кошмар, от които не можеха да се събудят. Усещаха, че  пропадат някъде, а всъщност бяха здраво стъпили на краката си. Започнаха да халюцинират, виждаха  пред себе си  повърхност – като  пясък под гладко покритие, но  отразяваща като огледало.

Ран също чуваше странните гласове. Опита се да запази самообладание и да не се подаде на всеобщата лудост, която цареше на борда. Съзнанието му беше ясно, независимо, че някой, или нещо се опитваше да се свърже с него и с останалите от екипажа. Чувстваше се объркан, но  с усещането, че за него и спътниците му, в този момент се поставя началото на нещо ново, което ще остави ярка следа  за бъдещите поколения. Все повече се убеждаваше, че не е само съвпадение всичко, което се случваше до момента и то си имаше своето логично  обяснение. Все по-сигурен ставаше, че не случайно събраха екипа, откриха планетата и хванаха сигналите от Трин.  Беше щастлив, че  точно те бяха избраните.

Започна да се разхожда нервно по коридорите. Мислеше как да се справи със създалата се ситуация. Трябваше да разтълкува съобщенията, да помисли какво да прави с полудяващия екипаж.  За момента само той беше с разсъдъка си, но не знаеше докога ще бъде така. Нямаше време, а трябваше да свърши толкова много неща. Докато размишляваше го стресна шум, който идваше от спалните помещения. Като отиде там разбра, че Пламен и Антон се бяха сбили. Като ги попита защо са стигнали до стълкновение и двамата му отговориха в един глас, че нищо нередно не правят. Ран установи, че продължават да халюцинират и не знаят къде са в момента. Помисли си дали не е по-добре да въздейства по някакъв начин на полуделия екипаж. Всички бяха обезумели, не чуваха нито една негова дума. Разхождаха се напред –назад и говореха на някакъв странен език. Настигна баща си и го хвана за ръката.

– Татко, не ми е добре. Боли ме главата и ми се повръща – излъга го, за да види как ще реагира.

Първо баща му отвърна  на странния език, които използваха и другите, после каза:

–   Кой си ти и защо имаш вид на растение? Няма значение, може би си пил нещо и си мутирал. Искаш ли да се запознаеш с жена ми и синовете ми? – каза баща му – Това са Даниела, Александър и Ранимир. Даниела и Алекс претърпяха малък инцидент и изглеждат малко зле, а Ран е моята гордост, той е вундеркинда в семейството. Виж колко много растения като теб има на кораба. От къде дойдохте? Ние тръгнахме само пет човека, а сега е пълно с флора. Даниела и Алекс явно са се скрили при старта, намерихме ги в товарното помещение, обвити с листа и лиани.

Ран гледаше и не можеше да повярва на очите си. Баща му виждаше починалите му майка и брат, а него си представяше като растение.

– Татко, аз съм Ран, синът ти. Искаш ли да дойдеш в моята каюта да изпием по едно питие?

– Не, имам много работа. Трябва да разчистя всички тези растения от кораба.

Продължавайки да говори на въображаемите нашественици, Бисер тръгна по коридора.

Ран започна да търси и другите от екипажа. Видя Теодора.

–  Здравей страннико! – каза тя. Не те ли дразнят всички тези цветя? Кораба е станал като ботаническа градина. Познаваш ли баба ми? Знаеш ли каква е хитруша? Скрила се в товарното помещение, само и само да дойде с нас. Май стана малко пренаселено, но имаме гости и трябва да направим място и на тях.

Ран разбра, че положението е безнадеждно. Трябваше да измисли бързо какво да прави. Натрапчиво го обикаляше една идея – да опита да ги хипнотизира. Но как като никога не се е занимавал с такива неща. Чуваше далечния глас, който му казваше, че трябва да съчетае хипнозата и телепатия. Но Ран никога не е имал свръх способности, не владееше телепатия, нито хипноза. Гласът му каза, че трябва да му се довери и просто да следва указанията.

„Ти имаш телепатични възможности, но трябва да се отървеш от самоунижението и саможертвата. За да се осъществи целта ти, трябва да опознаеш собствения си организъм, психика и знания, да засилиш вниманието си  и чувствеността. Тази дарба не трябва да използваш за леснодостъпни цели, защото рано или късно ще платиш висока цена за собствената си невъздържаност“ – говореше странния глас.

 Ран реши да действа, докато не е станало късно и екипажът не се е избил взаимно. Неговата психика се сля с тази на колегите му. Картината, която представляваха беше един човек с няколко тела, с един разум. Всичките членове на екипажа се държаха като един организъм. Имаха общи мисли, желания, чувства, поведение, воля. Станаха едно същество, което беше направлявано от свръхсилата, която Ран получи, или която винаги  я е имал скрита в себе си. Вече всичко беше под контрол, но Ран се чувстваше като най-големия самотник във Вселената. Имаше хора около него, но всички бяха контролирани от неговия разум. Чувстваше се много странно, изпитваше боязън и тревога  от това, че остава сам с безкрайния Космос, но не и паника и ужас. Вглъбен в собствените си мисли, не усети кога  кораба е достигнал орбитата на планетата Трин.

Имаше чувството, че някой се е настанил в мозъка му и го направлява. Продължаваше да чува странния глас, но се опитваше да го игнорира.

Незнайна сила го насочваше какво да прави, говореше му, даваше му сила, енергия, ентусиазъм, издръжливост.

– Кой си ти? – попита Ран на незнаен за него език.

–  Аз съм гласът на Вселената. Милиони години изпращах сигнали до всички точки на Космоса. Единствените, които успяхте да стигнете до тук сте вие. Подложих целия екипаж на изпитание, което само ти издържа.

– Какво изпитание? Защо аз съм избрания?- попита Ран.

–  Милиарди години събирах знанията и психиката на хиляди цивилизации. С течение на времето добих супер разум, хранещ се от енергия и в крайна сметка самия аз се превърнах в енергия. От много време търся същество от плът и кръв, на което да предам древните знания на хилядите изчезнали цивилизации. Питаш ме защо точно ти си избрания? Търсех същество, което уважава всички живи същества, което може да мисли абстрактно и логически, да притежава голям информационен капацитет. Ти си единствения, който не е окован от желязната прегръдка на собственото Его,  приемаш съществуването на нещо много по-могъщо и много по-съвършено от теб. Подложих целия ви екипаж на тест,  който само ти издържа. Знаеш, че другите изпаднаха в състояние на лудост? Сетивата и разума им не издържаха на огромния приток от енергия, с който ги „залях”.

–  Същество от енергия, супер разум? – каза Ран – Моля да обясниш как  стигна до това състояние?

– Нашата цивилизация се хранеше от въглероден двуокис, който в последствие ставаше на кислород – започна да обяснява Нещото. На вид бяхме като вашите растения, но с тази разлика, че живеехме във водата. Имахме крайници, подобни на пипала, с които можехме да се придвижваме едновременно и във водата и по сушата. За съжаление не можехме да издържаме дълго на сушата. Така бяхме устроени, че част от тялото ни беше във водата. Нашата жизнена енергия идваше едновременно от водата и от въздуха. Можехме да регенерираме всеки свой орган, но не бяхме безсмъртни. Тази наша способност идваше от специалните свойства на водата.  Предполагам, че ви е известно, че водата има памет. Тя помни всяко физическо и психическо изменение. Когато някой умираше, водата запомняше неговата психическа и физическа самоличност, както и натрупаните знания. Така неговите качества се предаваха на всички останали. Всички жители на планетата имах телепатични възможности  . За нас не беше проблем да комуникираме независимо от разстоянията по между ни. Нашия живот продължаваше около 200 години или 3 000 ваши. С течение на милиони години постигнахме съвършенството, започнахме да пътуваме във времето и пространството. За съжаление бяхме сами в нашата галактика. Търсехме нови форми на живот. Нашите кораби бяха направени от водата на планетата. При подходяща температура, тя приемаше различни форми. Създадохме технология, с помощта на която превръщахме най-ценното си благо в материал за строенето на кораби. Не искахме да сме сами, желаехме повече от всичко да имаме приятели, пък и било то от други цивилизации. Водата извираше от недрата на планетата и ние бяхме сигурни в силите си, защото имахме нея – Водата. Силите й се предаваха на нас. Имахме способността да запомним знанията на всеки, до който се докоснем или до мястото, където и да се намираше той. С течение на времето се запознавахме с нови форми на живот, чиито   знания и психика придобивахме неволно. Но не бяхме предвидили само едно – че нашата жизнена сила – водата може да се промени. Използвахме я максимално, строяхме кораби, градове, подобрявахме технологиите си. Подлагахме я на всякакви изпитания, докато тя не си отмъсти. Промени състава си и ние вече не можехме да се възпроизвеждаме. Аз бях от последното поколение, възпроизведено по нормален начин. Нямахме нови попълнения, старите индивиди умираха, а млади не се раждаха.  Народът ни постепенно изчезваше, докато накрая останах само аз. Поради способността ни да придобиваме знанията и психиката на умиращи или срещнати същества, в мен се концентрира цялата информация на целият космос. Продължих да пътувам и да събирам знания. Тялото ми вече не беше същото. Променяше се състава и структурата му. Върнах се на родната си планета, за да си отида спокоен, че съм на любимото ми място. Органите ми се разграждаха, но имах знанията и енергията на всички цивилизации, които бяхме посетили. С всеки изминал ден губех част от тялото си, но продължавах да съществувам. Докато един ден не установих, че нямам нищо материално. Бях само един свръх разум, без тяло. Вече не помня от колко време съм сам. Започнах отново да търся приятели, тежеше ми фактът че знам и мога всичко. Лошото е, че като доближавах някоя обитавана планета, жителите й губеха разума си, който аз им отнемах и те полудяваха. Започнах да пускам сигнали навсякъде в Космоса, с надеждата че ще намеря поне едно същество, което ще издържи на моето въздействие. Стотици хиляди години си мечтая да намеря обект , с който да мога да кореспондирам. Дори в последно време си мислех дали да не предам знанията си на това същество и да мога да си отида при предците си. Явно най – после дойде момента да се осъществи моята мечта.
–   Започна да ми става интересно. Какъв беше живота ви? Какво правехте с всичките тези знания? – попита Ран ентусиазирано.

–  Нашата мъдрост елиминираше страха и допринасяше за развиването на нашите най-висши и силни способности. Нашата жизнена енергия следваше мисълта. Бяхме защитени във почти всички ситуации, защото можехме да използваме знанията правилно. Единственото, с което не можахме да се справим, беше да спасим расата си от изчезване. Започнахме да мислим, че сме всемогъщи, превръщахме енергията в материя. Нашия живот не беше, както на всички останали раси. Нашето съществуване започваше с раждането на всеки отделен индивид, но не завършваше със смъртта. Сменяше се само външната телесна обвивка. Строяхме кораби, които бяха със собствен разум. Можехме да станем невидими, телепортирахме се  на по-близки разстояния. Когато се налагаше да излизаме извън пределите на нашата галактика, ползвахме корабите си, които както ти казах бяха със собствен разум. Пътувахме във времето по-бързо от светлината, посещавахме паралелни светове. Използвахме нанотехнологии във всичките отрасли на планетата. Създавахме антиматерия и анти вселени.

–  След като ти и твоята раса не сте съумели да опазите собственото си съществуване, останал си сам  със многото знания, как един обикновен земен човек ще придобие свръхсила и дали няма да се получи същото и при мен?

– Предстои ти да понесеш много изпитания. Само чрез тях ще имаш възможността да достигнеш абсолютното съвършенство. Ако те сполети неуспех, не трябва да падаш духом. Трябва да събереш силите си и да намериш най-вероятното  и добро решение за по-нататъшното си действие. Само така  ще бъдеш напълно въоръжен в борбата за оцеляване. Твоето благополучие ще бъде жестоко и краткотрайно, ако в основата му лежи чуждо страдание. Довери се на гласа на Вселената, а не на познанията. Ти трябва да промениш  собствения си разум. Научи  ума си да анализира, да търси доказателства, логика, обяснение. За да достигнеш до истинската  Мъдрост, трябва да обучиш съзнанието си да не се обременява от външни влияния, представи и нагласи. Трябва да се научиш да живееш, като  издигнеш мисълта си над жалката телесна обвивка..

След тези думи, гласът изчезна и Ран остана сам в тъмнината. Корабът беше като, че ли пуст и празен. Екипажа беше хипнотизиран, на границата на полудяването. Ран се чудеше дали има друг избор. Щеше ли да издържи на промяната, какво щеше да стане след това, какъв ли щеше да бъде животът му?

Имаше толкова въпроси, но нито един отговор. Трябваше да реши дали да приеме този невероятен и божествен дар или да продължи да бъде самия той. Но имаше и друга дилема: Започна да се страхува от Нищото, в което бяха попаднали. Дали щяха да оцелеят, при положение, че бяха на милиарди светлинни години от Земята? Бяха огънали пространството, дали някога щяха да се върнат на родната си планета? Къде се намираха – в миналото или в бъдещето, или някъде по средата?

Започна да си мисли, че на фона на всичките въпроси, на които нямаше отговор, може би е по-добре да приеме божествеността.

– Къде си ? – попита Ран

–  Тук съм и чакам да кажеш какво реши.

–  Много мислих и реших да се възползвам от предложението ти. Нека да започнем обучението!

1

Следваща  Глава 4 – Трансмутацията на Ран

Всички права запазени!

Автор: Десислава Димитрова

 

3 коментара за “Гласът на Вселената, Глава 3 – Полудяването на екипажа

  1. Здравейте,
    Сега започвам да чета новата глава… дадох нагоре-надолу, само да видя дължината и на прима виста: „Автоматично номериране“, познато още като „Bullet list“…
    Какво имам предвид? — Има пряка реч и нормално: тиренце-интервал-буква. Проблемът е, че МС офис пакета има опция да приеме това действие, като „Номериране“ (списък с различни символи отпред). За това и на пряката реч, след copy-paste излизат тия точки, вместо тирета…

  2. Здравейте,
    Благодаря за включването. Въобще не съм погледнала, че копирането от worda-а е грешно. Това е по-скоро проблем на темата в съчетание с инсталирания woocommerce. Коригирах точките с тирета.

  3. Коментарите тук ми идват малко трудни за писане… както и да е:
    Имаш нужда от шлифовка на някои изречения. Допуснати са доста повторения — забележи думите „компютър“, „вода“…
    В началото на главата имам един стилистичен/смислов проблем, за който мога да ти обесня по-подробно на e-mail (примерно)…

    Пряката реч може да се раздели на отделни абзаци, нищо че е на един и същ герой…
    Нещо не разбрах, кога точно Нещото направи своето предложение. Има повтарящи се и ненужно натъртващи реплики, точно от това ПРЕразвито Нещо.

    Не ти ли клекна много бързо героя? И като заговорихме за Ран. Той е гений (или поне аз останах с такова впечатление), обаче изтърси следното:

    — Същество от енергия, мулти разум? — каза Ран. — Не ми е ясна тази материя…

    Не съм от най-умните хора, с фантастиките (особено техническата част съм супер скарана), но енергията е материя? (може и аз нещо да не съм разбрала…)

    Ако искаш по-подробно от мен — можеш да ми пишеш или на лични (знаеш къде) или на e-mail. Както вече споменах тук нещо се спъвам, да се изкажа адекватно, надълго и широко.
    Иначе — пиши! Ще следя, пък както решиш, искаш ли още включвания, или не!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено !!