Дневникът: Писателска криза – или до къде води страхът от провал

Стивън Кинг е казал „Аматьорите седят и чакат вдъхновение, останалите просто ставаме и се захващаме за работа“.

11.03.2018 г.

Ако трябва ще пиша всякакви глупости, но ще си върна вдъхновението. Знам, че имам дарба да пиша, знам, че на хората им харесва. Но, нямам идея защо се озовох в това състояние. Пълен, тотален блокаж. Не мога да направя нищо, чакам да изкарам пари. Но, пари няма. Искам да бъда оценена като писател, но одобрение няма. Всички ме навикват. Очакват аз да направя всичко. Омръзна ми да живея в този измислен  свят, свят но пошлост и егоизъм. Ще пиша за себе си. Не ми трябва оценката на никой.

Исках да стана велик писател, исках да направя така, че да запълня финансовата дупка на семейството ми. Но, нито едно от двете не стана. Провалих се – отново и отново. Нищо не правя като хората.

Искам, искам, искам. Защо хората не харесват, това което пиша? Защо не правя нищо от това, което искам. Твърде дълго се доверявах на страха. Бях сама. Преди няколко години критиците ме вкараха в тази дупка. Критици, които дори и не разбираха какво точно не им харесва. Бяха обикновени хейтъри, които изказаха мнение, че който чете романът ми ще влезе в лудницата. Охулиха и книгата и статиите, които пишех за клиенти. Затъвах все повече и повече. Опитвах се да се измъкна. Три години се държах, публикувах туристически статии в моя сайт. Пишех на различни теми за клиенти. Но, очакванията ми бяха други. Исках да ме признаят и да изкарвам достатъчно пари. Никой не ме призна. Не си осигурих доходите, които ми трябваха. За какво да продължавам да пиша.  Затъвах все повече и повече. Вече не знаех какво да правя. Надежда нямаше никаква.

Стигнах до сериозно тревожно разстройство. Изпаднах в състояние на делириум. И то защо? Защото бях блокирала творческите си заложби.

Трябва да се хвана за косата и да се самоизвадя, като барон Мюнхазен.

От доста време, може би година искам да започна да правя нещо, но не мога. Явно страхът от провал ме е обсебил. Ще се захвана за работа, дори и никой да не ме оцени, дори и да не изкарам нито една стотинка. Ще пиша всеки ден. Ще се концентрирам върху двата блога – туристическия и за красота и здраве. Ще последвам съвета на Стивън Кинг и ще пиша, дори и когато съм на ръба на нервна криза. Ако няма за какво, ще пиша като тази вечер – всичко, което ми дойде наум. Не ме интересува какво ще стане. Искам да пиша и ще пиша. Няма да облъщам внимание на критиците, ще споделям статиите в социалните мрежи. Ако на някой му хареса, може да стане мой почитател, ако не – здраве да е. Ще го правя за себе си. Това е единствения начин да изляза от дупката, в която сама се вкарах.

Не срещам разбиране от семейството си, затова ще пиша. Така ще изкарам черните мисли от главата си. Ще завърша романът, дори и това да е последното нещо, което ще направя. Ще продължа да пиша простотии, докато не си върна вдъхновението. Знам, че мога. Сигурна съм. Щом Стивън Кинг е могъл и аз мога. Не съм по-лоша от него.

Всеки ден ще пиша по минимум 500 думи. Аз мога и ще го направя!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено !!