Дневникът: Другото лице на страха

19.03.2017

Въпросите днес:

Как да имам много абонати на Загадката и Отдиха?

Сигурна съм, че ще получа отговор!

Искам да имам хора, с които да споделям своите мисли и да си говорим за темите, които ни интересуват.

Нещата, които ме вълнуват не интересуват никой от близките ми.

Имам огромна нужда от съмишленици, особено за психологическите проблеми, а също така и за мистериите на ума. Не мога да споделя с никого какво се случва. Имам дарба, но ме е страх от нея, защото не знам как да я контролирам.

……………………………………………………………………..

Тръгнахме на вилата… Мислех, че пътят до там ще ми даде възможност да остана на саме със себе си, но … не може да ми е добре…

Боби пак говори непрекъснато за темата, която в момента го е обсебила.

Непрекъснатото му  дрънкане ме изнервя  много. Искам просто малко тишина. Но разбрах, че това ще ми помогне. Така ще се науча да изслушвам и собствените си мисли.

Бяхме на вилата. Исках просто да ме оставят на мира, за да мога да се отдам на мислите си и да ги записвам. Но, по закона за всемирната гадост трябваше да изслушвам не собствения си диалог, а да говоря с другите. Точно си мислех, че този който ме е хванал за слушател се е наговорил вече, се появяваше някой друг. А, моите мисли прескачаха отново, без да мога да ги запиша. Бягаха неистово и бях принудена просто да ги слушам, без да мога да реагирам по някакъв начин. Точно едната минаваше, предизвиквайки ми поредната паническа атака, идваше друга. За тези няколко часа в главата ми се въртяха въпроси  – Защо, Как, Какво.

Разбрах едно – всичките мисли бяха свързани със задаване на въпрос  и  получаване на отговор. Естествено отговор нямам и следваше паник атаката. За разлика от друг път, когато се концентрирах върху една мисъл и след нея идваха още и още, които предизвикваха желание за бягство от действителността, заради това че не знам какво да направя, сега беше друго. Пак имаше безпокойство,  но паническата атака от всяка една мисъл беше в пъти по-слаба и минаваше бързо. Днес през ума ми минаха почти всички неща, които ме притесняват от много дълго време. Разбрах, че вместо да гледам на атаките, като на нещо, което едва ли ще ми отнеме живота, да ги използвам да си реша проблемите. Явно всичките тези неща се редуват ден след ден. В последните няколко дни разбрах, че някаква сила ми помага и винаги се намира решение. Не знам дали това е моята собствена интуиция или нещо много по-голямо и по-висшо… Може и да е комбинация от двете.

Лошото е, че проблемите са много и всеки е важен – син високо функциониращ аутист, дъщеря с проблеми със себеоценката, като малка страдаше от епилепсия, вечно мърморещ съпруг, който много бързо избухва, неразбирането на другите, собственото ми чувство за невъзможност да се справя със ситуациите и още доста от този род. С тях вървят ръка за ръка и няколко хубави болести – няколко годишна киста на яйчника със съмнения за рак, сериозни проблеми със стомах, черва, бъбреци,  мускули и стави, синузит и накрая за капак – алопеция ареата.  Както всеки проблем  непрекъснато напомня за себе си, така е  със сериозните хронични заболявания, които ме тормозят от години. Явно всяка болест и увреден орган отговарят на някакъв нерешен  проблем.

Днес една мисъл стрела ми даде отговор как да намеря този, който трябва първо да реша. Явно всичките мисловни процеси се повтарят, ако не им се обръща внимание. Реших, че ще записвам всеки един въпрос, който възникне през деня. Ще започна с този, който е най-лесен за решаване и който се появява най-често под формата на лоша мисъл. Все пак имам ограничен достъп до ресурсите, с които мога да се справя и ще се съобразя с това. Ако започна с най-сериозният – рискувам състоянието ми да се влоши. А, достъпът всеки ден ще се разширява все повече и повече.

Дали болестите ще изчезнат, ако емоцията се промени и ситуацията вече е под контрол?

Времето ще покаже. Нямам какво да губя, но може да спечеля много.

Резултат за деня:

Чувствам се доста по-спокойна. Изтърпях стоически няколко атаки, но вече знам, че има решение на проблемите и оздравяване на тялото. Нещата се нареждат по най-добрия начин за мен и за близките ми в подходящия момент.

Между другото – не вярвах, че убежденията могат така да променят нагласата за толкова кратко време. Последното си го повтарям от около месец. В началото веднъж – два пъти в седмицата, после по-често, докато накрая започнах да го правя всеки ден по няколко пъти. И резултатът не закъсня – хрумна ми да изслушвам мислите си и да ги записвам. Това беше в резултат от друго чудо, което ми се случи наскоро, но за него ще пиша друг път.

Предишен пост:

Дневникът – Как да се справя с паническото разстройство?

Следва:

Дневникът: Анализът на ума е добър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено !!