Дневникът: Анализът на ума е добър

20.03.2017

1. Паническия страх за сигурността на Боби.
Въпросът, който ми дойде беше Реална ли е опасността? Отговорът беше Не
Следваш въпрос – „Кой ми вмени този страх?“

Моментално получих отговор – бившата класна на Боби. Звънеше непрекъснато, защото не можеше да се оправи с него. Непрекъснато ме държеше в напрежение, че нещо лошо може да му се случи, че едва ли не той е малоумен и по никакъв начин не може да се опази. Същото беше с всеки негов учител. Страх, който ми беше внушен от обществото, защото никой не знае как да се справи с аутистите, защото не разбира тяхното мислене. Аз го разбирам и знам, че той се справя прекрасно с всичко и е в безопасност. Всеки ден наваксва пропуските си и става все по-добър.

2. Отново лошото отношение на Гецата. Нищо не съм направила, а той се развика, прати ме да вървя на майната си. Каза, че не го подкрепям. Как да го подкрепя, като вика и се държи лошо без причина. В случая, ставам сутринта и той ми направи хаплива забележка, че не съм станала веднага, след като часовникът е звъннал. Не му обърнах внимание. Боби се миеше в банята и баща му отиде да му крещи, че не го прави както трябва. Аз му направих забележка, той ми отговори, че не го подкрепям и ме прати на майната си. Сигурно си има причина, но не я казва или не я знае. Сърдит е може би, защото не усеща вина в мен. Наистина не съм виновна, че не може да овладее емоциите си.

Интересно ми е друго, защо това поведение ме докарва до нервна криза. Какво ме притеснява? Опитвам се да не обръщам внимание и явно външно се получава, но нещо в мен плаче. Какво е то?
Дали проблемите с бъбреците не идват от тук?

Писах му във фейсбук, той ми отговори една дума Развод. Очите ми се насълзиха. Защо толкова ме е страх да остана сама?
След това каза, че заедно с развода ще приложи и наказание – изнасилване по турски. Разбира се се майтапеше. Оказа се, че още е сърдит, но аз така не разбрах какво съм направила. Отново се разтреперих при втория израз. Защо? Това е много гадно, с какво съм го заслужила? Заслужила ли съм го?
Страхувам се да не бъда изоставена отново!
Опа, май се обаждат стари рани от преди да познавам Гецата!
Как да излекувам тази стара рана?
Вината беше ли моя?

Имам някои идеи, но дали това е вярното?

Предизвикай Гецата да те обижда и да се държи лошо. Наблюдавай чувствата, които идват и ги запиши. Ще ти стане обидно, ще плачеш, но ще намериш емоцията, която те притеснява. Като знаеш с какво си имаш работа, ще намериш и начин да го решиш.
Изведнъж ми хрумна една безумна мисъл. Наистина ли правя всичко за другите или просто драматизирам? Вечерта ходихме на пазаруваме. Боби си има фикс идеи. – иска да стане влогър с много абонати. Има любими теми, които иска да споделя в видео сайтовете. Но за целта му трябва и подходящата техника. Купихме му поредните слушалки. След това искаше и други неща. Той не се интересува от чувствата на другите. Би трябвало да е доволен, но не….Вече му трябваше уеб камера. Не се съобразяваше, че момента не е подходящ. Накрая изръси, че това е най-лошия му ден. Аз се разплаках. Когато започна обикновено получавам нервна криза със силен задух. Спрях сълзите и си осигурих поредната кризисна ситуация. Дали спрените сълзи не рефлектират на проблемите със уринирането. Не мога да се изпишкам добре. Все остава урина и не мога да я изхвърля по правилния начин.

Като се прибрахме с Боби си поговорхме за моите проблеми. Казах му какво ме мъчи и получих един невероятен съвет от 13годишен аутист – игнорирай всички хора, които те дразнят, дори и мен. Така няма да получаваш нервни кризи. Брой до 30, това ще те успокои и няма да страдаш.
Дали повечето проблеми не идват от собственото ми огромно его?

Следва:

Дневникът: Какво иска моето наранено Его?

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е защитено !!